изнамерела

Речник на българския език

1. изнамерела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изнамерела е производна форма на изнамеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изнамерела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изнамерела е производна форма на изнамеря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).