изнамерел

Речник на българския език

1. изнамерел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изнамерел е производна форма на изнамеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изнамерел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изнамерел е производна форма на изнамеря (мин. деят. несв. прич. м. р.).