изнамерел
1.
изнамерел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изнамерел
е производна форма
на изнамеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изнамерел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
изнамерел
е производна форма
на изнамеря (мин. деят. несв. прич. м. р.).