изнаизлизало е

Речник на българския език

1. изнаизлизало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнаизлизало е е производна форма на изнаизлизам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнаизлизало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнаизлизало е е производна форма на изнаизлизам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изнаизлизало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнаизлизало е е производна форма на изнаизлизам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).