изнаизлизало

Речник на българския език

1. изнаизлизало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнаизлизало е производна форма на изнаизлизам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изнаизлизало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изнаизлизало е производна форма на изнаизлизам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изнаизлизало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изнаизлизало е производна форма на изнаизлизам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изнаизлизало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изнаизлизало е производна форма на изнаизлизам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).