изнаизлизала

Речник на българския език

1. изнаизлизала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изнаизлизала е производна форма на изнаизлизам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изнаизлизала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изнаизлизала е производна форма на изнаизлизам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изнаизлизала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изнаизлизала е производна форма на изнаизлизам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изнаизлизала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изнаизлизала е производна форма на изнаизлизам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).