измяукал е

Речник на българския език

1. измяукал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измяукал е е производна форма на измяукам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измяукал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измяукал е е производна форма на измяукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измяукал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измяукал е е производна форма на измяукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).