измяукали

Речник на българския език

1. измяукали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измяукали е производна форма на измяукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измяукали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

измяукали е производна форма на измяукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. измяукали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

измяукали е производна форма на измяукам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. измяукали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измяукали е производна форма на измяукам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).