измяука

Речник на българския език

1. измяука — сег. вр., 3 л., ед. ч.

измяука е производна форма на измяукам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. измяука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

измяука е производна форма на измяукам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. измяука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

измяука е производна форма на измяукам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).