измятали

Речник на българския език

1. измятали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измятали е производна форма на измятам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измятали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

измятали е производна форма на измятам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. измятали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

измятали е производна форма на измятам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. измятали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измятали е производна форма на измятам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).