измъчил си

Речник на българския език

1. измъчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измъчил си е производна форма на измъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. измъчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измъчил си е производна форма на измъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).