измъчил е

Речник на българския език

1. измъчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъчил е е производна форма на измъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измъчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъчил е е производна форма на измъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).