измъчили

Речник на българския език

1. измъчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

измъчили е производна форма на измъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измъчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

измъчили е производна форма на измъча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).