измъчил
1.
измъчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
измъчил
е производна форма
на измъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
измъчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
измъчил
е производна форма
на измъча (мин. деят. св. прич. м. р.).