измъчели

Речник на българския език

1. измъчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измъчели е производна форма на измъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измъчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измъчели е производна форма на измъча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).