измъчел

Речник на българския език

1. измъчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъчел е производна форма на измъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измъчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

измъчел е производна форма на измъча (мин. деят. несв. прич. м. р.).