измъчвал е

Речник на българския език

1. измъчвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъчвал е е производна форма на измъчвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измъчвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъчвал е е производна форма на измъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измъчвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъчвал е е производна форма на измъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).