измъчвало съм

Речник на българския език

1. измъчвало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

измъчвало съм е производна форма на измъчвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. измъчвало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

измъчвало съм е производна форма на измъчвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. измъчвало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

измъчвало съм е производна форма на измъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).