измъчвали

Речник на българския език

1. измъчвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измъчвали е производна форма на измъчвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измъчвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

измъчвали е производна форма на измъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. измъчвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

измъчвали е производна форма на измъчвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. измъчвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измъчвали е производна форма на измъчвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).