измъчва

Речник на българския език

1. измъчва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

измъчва е производна форма на измъчвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. измъчва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

измъчва е производна форма на измъчвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. измъчва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

измъчва е производна форма на измъчвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).