измътвал съм

Речник на българския език

1. измътвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измътвал съм е производна форма на измътвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. измътвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измътвал съм е производна форма на измътвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. измътвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измътвал съм е производна форма на измътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).