измътвал си

Речник на българския език

1. измътвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измътвал си е производна форма на измътвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. измътвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измътвал си е производна форма на измътвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. измътвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измътвал си е производна форма на измътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).