измътвал е

Речник на българския език

1. измътвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измътвал е е производна форма на измътвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измътвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измътвал е е производна форма на измътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измътвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измътвал е е производна форма на измътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).