измътвало си

Речник на българския език

1. измътвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

измътвало си е производна форма на измътвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. измътвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

измътвало си е производна форма на измътвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. измътвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

измътвало си е производна форма на измътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).