измътвало е

Речник на българския език

1. измътвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измътвало е е производна форма на измътвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измътвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измътвало е е производна форма на измътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измътвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измътвало е е производна форма на измътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).