измътвало

Речник на българския език

1. измътвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измътвало е производна форма на измътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измътвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измътвало е производна форма на измътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измътвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

измътвало е производна форма на измътвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. измътвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измътвало е производна форма на измътвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).