измътвали

Речник на българския език

1. измътвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измътвали е производна форма на измътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измътвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

измътвали е производна форма на измътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. измътвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

измътвали е производна форма на измътвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. измътвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измътвали е производна форма на измътвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).