измътвала е

Речник на българския език

1. измътвала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измътвала е е производна форма на измътвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измътвала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измътвала е е производна форма на измътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. измътвала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измътвала е е производна форма на измътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).