измътвала

Речник на българския език

1. измътвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измътвала е производна форма на измътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измътвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измътвала е производна форма на измътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. измътвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

измътвала е производна форма на измътвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. измътвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

измътвала е производна форма на измътвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).