измътвал

Речник на българския език

1. измътвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измътвал е производна форма на измътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измътвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измътвал е производна форма на измътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измътвал — мин. деят. св. прич. м. р.

измътвал е производна форма на измътвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измътвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

измътвал е производна форма на измътвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).