измътва

Речник на българския език

1. измътва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

измътва е производна форма на измътвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. измътва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

измътва е производна форма на измътвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. измътва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

измътва е производна форма на измътвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).