измършавявал

Речник на българския език

1. измършавявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измършавявал е производна форма на измършавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измършавявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измършавявал е производна форма на измършавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измършавявал — мин. деят. св. прич. м. р.

измършавявал е производна форма на измършавявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измършавявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

измършавявал е производна форма на измършавявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).