измърсявал

Речник на българския език

1. измърсявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измърсявал е производна форма на измърсявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измърсявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измърсявал е производна форма на измърсявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измърсявал — мин. деят. св. прич. м. р.

измърсявал е производна форма на измърсявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измърсявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

измърсявал е производна форма на измърсявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).