измърморил си

Речник на българския език

1. измърморил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измърморил си е производна форма на измърморя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. измърморил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измърморил си е производна форма на измърморя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).