измърморил е

Речник на българския език

1. измърморил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измърморил е е производна форма на измърморя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измърморил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измърморил е е производна форма на измърморя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).