измърморвал съм

Речник на българския език

1. измърморвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измърморвал съм е производна форма на измърморвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. измърморвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измърморвал съм е производна форма на измърморвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. измърморвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измърморвал съм е производна форма на измърморвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).