измърляло

Речник на българския език

1. измърляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измърляло е производна форма на измърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измърляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измърляло е производна форма на измърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измърляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

измърляло е производна форма на измърлям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. измърляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измърляло е производна форма на измърлям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).