измърлял

Речник на българския език

1. измърлял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измърлял е производна форма на измърлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измърлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измърлял е производна форма на измърлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измърлял — мин. деят. св. прич. м. р.

измърлял е производна форма на измърлям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измърлял — мин. деят. несв. прич. м. р.

измърлял е производна форма на измърлям (мин. деят. несв. прич. м. р.).