измънквал

Речник на българския език

1. измънквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измънквал е производна форма на измънквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измънквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измънквал е производна форма на измънквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измънквал — мин. деят. св. прич. м. р.

измънквал е производна форма на измънквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измънквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

измънквал е производна форма на измънквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).