измънкали

Речник на българския език

1. измънкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

измънкали е производна форма на измънкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. измънкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

измънкали е производна форма на измънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. измънкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

измънкали е производна форма на измънкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. измънкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

измънкали е производна форма на измънкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).