измънкал

Речник на българския език

1. измънкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измънкал е производна форма на измънкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измънкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измънкал е производна форма на измънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измънкал — мин. деят. св. прич. м. р.

измънкал е производна форма на измънкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измънкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

измънкал е производна форма на измънкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).