измънка

Речник на българския език

1. измънка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

измънка е производна форма на измънкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. измънка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

измънка е производна форма на измънкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. измънка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

измънка е производна форма на измънкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).