измъмрял си

Речник на българския език

1. измъмрял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измъмрял си е производна форма на измъмрям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. измъмрял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измъмрял си е производна форма на измъмрям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. измъмрял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измъмрял си е производна форма на измъмрям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).