измъмряло

Речник на българския език

1. измъмряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измъмряло е производна форма на измъмрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измъмряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измъмряло е производна форма на измъмрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измъмряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

измъмряло е производна форма на измъмрям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. измъмряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измъмряло е производна форма на измъмрям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).