измъмрял

Речник на българския език

1. измъмрял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъмрял е производна форма на измъмрям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измъмрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъмрял е производна форма на измъмрям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. измъмрял — мин. деят. св. прич. м. р.

измъмрял е производна форма на измъмрям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. измъмрял — мин. деят. несв. прич. м. р.

измъмрял е производна форма на измъмрям (мин. деят. несв. прич. м. р.).