измъмрил си

Речник на българския език

1. измъмрил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измъмрил си е производна форма на измъмря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. измъмрил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

измъмрил си е производна форма на измъмря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).