измъмрил е

Речник на българския език

1. измъмрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъмрил е е производна форма на измъмря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измъмрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъмрил е е производна форма на измъмря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).