измъкнело

Речник на българския език

1. измъкнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измъкнело е производна форма на измъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измъкнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измъкнело е производна форма на измъкна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).