измъкнела

Речник на българския език

1. измъкнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измъкнела е производна форма на измъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измъкнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

измъкнела е производна форма на измъкна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).