измъкнел

Речник на българския език

1. измъкнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измъкнел е производна форма на измъкна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измъкнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

измъкнел е производна форма на измъкна (мин. деят. несв. прич. м. р.).