измъдрял съм

Речник на българския език

1. измъдрял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измъдрял съм е производна форма на измъдрям (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. измъдрял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измъдрял съм е производна форма на измъдрям (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. измъдрял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

измъдрял съм е производна форма на измъдрям (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).